Тази история ме трогва всеки ден. Защото вече от месец я наблюдавам от първия ред.
Както самата Михаела ми сподели – това не е история на самотен родител, а история за една майка, която прави невъзможното, за да отгледа децата си сама и за хората като вас, които помагат от сърце!
Михаела е на 38г., родена в София и за съжаление родителите й се разделят когато е малка и я оставят заедно със сестра й на отглеждането на баба им. Дълъг период не са имали дори какво да ядат. Михи обожава баба си, която я е научила на всичко, което е днес. Включително днес тя живее в старчески дом, за да има Михаела къде да живее с трите си деца.
Работи държавна работа през деня, вечер заедно с децата посещава ателието на наш склуптор, който им подава ръка преди години и я обучава в реставрирането на картини. Така учи децата на труд и успяват да си помагат финансово, а и са заедно в единственото време през деня.
Искала е да има голямо семейство, защото самата тя не е имала. Но е нямало как да предвиди влошаването на психическото и физическо състояние на бившия й съпруг.
Грижи се сама за Георги (17г.), Анна (12г.) и Алекс (5 г.). Освен, че работи на две места, е доброволец към фондациии включва децата винаги, когато е удачно. Посещават домове за сираци, разнасят храна на бедни семейства и още много активности. Сигурна съм, че хората с които работи не знааят за нейното финансово, физическо и емоционално състояние. Не иска никой да ги съжалява. Не искаше и ние да я включим в каузата ни, защото има семейства в много по-тежко състояние. Думите й бяха – ние имаме покрив и ще се справим.
А той, покривът е една общинска сграда на десетки години, изоставена да се срути и община Витоша не предприема никакви мерки, тъй-като земята под сградата не е нейна собственост. Т.е. нямат интерес да ремонтират, но си взимат месечните наеми. А семействата в нея живеят сред мухъл, влага, студ и дават постоянно средства (когато успеят да съберат) за частични ремонти на парче, на най-застрашаващите живота им части. Михи е пускала жалби, молби да й бъдат одобрени и заплатени някои ремонти, уви, само отрицателен отговор.
Тази година, 2023, на Велики петък, Георги прави няколко епилептични пристъпа и от тогава е редовно по болници, в изследвания и липса на категоричен отговор какво му има освен отключената епилепсия. Последните лекарски епикризи от края на ноември са за имунно заболяване, придружено с още 6 заболявания. Когато за първи път бях при тях и два часа си говорихме, на изпращане Жорката ми каза – вече мога да спя! Попитах го – защо? Отговори ми – защото знам, че ще се събудя! На близо 17 години! Винаги има някой с него, страхът сам да е някъде е ужасяващ. За съжаление и малкия Алекс се води с по-забавено развитие и епилепсия и посещава психолог, логопед, терапевт.
Децата са толкова възпитани, образовани и вярващи в доброто и смисъла на живота им, че чак боли. Виждам при какви условия живеят (да, докато баща им е бил добре и са живяли заедно са правили постоянно ремонти и има създаден много артистичен уют), как всяка ниша е усвоена, за да имат самостоятелни малки кътчета, как майка им ги води по домове да помагат и да се научат да ценят всеки лев. Имат силен пример, на майка си, която прави невъзможното, за да даде всичко необходимо на трите си деца, за да ги образова (всяка седмица посещават уроци по български) и да продължава самата тя да учи и да се развива (през 2024г. Има защита на докторантурата си, иска да бъде учител и с кредит си плаща образованието). Готви превъзходно и всяко дете помага в домакинската работа, уважително, дисциплинирано.
Мога много да пиша за семейството на Михаела.
Как да помогнем?
Остава отворен въпрос. Лично аз, както и хората, с които направихме оглед на евентуалните ремонти сме на мнение, че не си заслужава да инвестираме пари в материали и хора за сграда, която ще бъде съборена някой ден. Но дали ще успеем на намерим правилните контакти и да осигурим друго общинско жилище, което ще има нужда от много по-малко ремонти (надяваме се) в кратки срокове?
Със сигурност двата най-важни момента са:
а/ Осигуряване на здравословна помощ на Жорката;
б/ Осигуряване на здравословна среда за живеене. В случай, че не намерим контакти и ново жилище, ще имаме нужда от строителни материaли и екип, който да извърши ремонтите;
- Дрехи втора употреба на големите деца осигуряват приятели. Алекс има нужда от дрехи. Милена от София донесе доста дрехи и обувки. Размерите на децата ако решите да изпратите са: Георги – S/M, обувки 42 номер; Анна – S, обувки 39; Алекс – размер 116, обувки 30 номер;
- Жорката би се радвам на фитнес инструктор, който да му помага;
- Уроци по английски – за Жорката, защо не и за Анна;
- Имат кола, стара, купена преди години за 4000лв. Търсим сервиз, който да им помага при нужда, а такава често се налага;
Големите деца рисуват прекрасно. Имат мечти. И знаят, че доброто винаги побеждава. Само да са здрави!
Координатор за семейството е Силвия Тодорова, Chicolatti
Тел. 0888312050 / shop@chicolatti.com